ИНТЕГРА ГРУП
идеите в действие

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

 

 

 

ПЕТ КЛЮЧА КЪМ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ


ИЛИ


КАК САМИ ДА ПОДГОТВИМ УСПЕШЕН ПРОЕКТ ЗА ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ?

 


От Николина Матева, ИНТЕГРА ГРУП

Още...

 

 

 

КАКВО Е МИНИМАЛНА ПОМОЩ (DE MINIMIS)?

Договорът за учредяване на Европейската общност (чл. 87 (1) ) забранява всякаква форма на държавна помощ - независимо дали е от националния бюджет или от ресурси, произхождащи от ЕС, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като облагодетелства определени предприятия или производства.

.Основно изключение от общия случай за държавни помощи е правилото за минимална помощ, или de minimis. То поставя праг, под който се приема, че размерът на помощта не заплашва да деформира конкуренцията и следователно чл. 87 (1) не се прилага.Съгласно регламент 1998/2006 на ЕК държавната помощ, която не превишава прага от 200 000 евро, а за сухопътния транспорт - от 100 000 евро, за тригодишен период не нарушава принципите на общия пазар и няма чувствителен ефект върху търговията между страните членки и не облагодетелства фирмата, получила помощта, по отношение на нейните конкуренти, на които не е отпуснато такова подпомагане.

От правилото de minimis са изключени заради спецификата им секторите рибарство, аквакултури и първично производство на селскостопански продукти. Предприятията от тези сектори могат да получават държавни помощи в размер, надвишаващ значително прага за минимална помощ. Дейностите по заготовка на селскостопанските продукти с цел тяхната първа продажба, осъществени в рамките на земеделското стопанство, както и първата продажба на прекупвачи или преработватели също се изключва от правилото de minimis.

 

 

 

КАКВО Е СТАНДАРТЕН ПРОИЗВОДСТВЕН ОБЕМ?

В Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) се въвежда ново понятие - Стандартен производствен обем. Неговата цел е да се направи диференциация на земеделските стопанства по обем на производство.

Чрез СПО се прави разграничение на стопаните по отношение на икономическия размер.

СПО ще бъде приложим за следните мерки по Програма за развитие на селските райони:
Подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства,
Подмярка 4.1.2. "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства"
Подмярка 4.2 — подкрепа за инвестиции в преработката, предлагането на пазара и/или развитието на селскостопански продукти,
Подмярка 4.2.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по Тематичната подпрограма",
Подмярка Подмярка: 6.1 — помощ при стартиране за млади земеделски стопани,
Подмярка 6.4 — „Подкрепа за инвестиции в установяването и развитието на неселскостопански дейности по Тематичната подпрограма”,
Подмярка 6.4.1.— „Подкрепа за инвестиции в установяването и развитието на неселскостопански дейности”.

Таблица за изчисляване на СПО може да намерите тук!

 

 

КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРА НА МИКРО-, МАЛКИ- И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ?

Общоевропейската политика към микро-, малките и средните предприятия, които накратко наричаме „МСП”, е политика на силна подкрепа. Спектърът на тази подкрепа е широк, но често на тези предприятия се отпускат и финансови средства за сметка на данъкоплатците. Тези средства са известни най-вече с термина „държавна помощ”. Често за МСП има специални мерки, има по-облекчени условия или помощите към МСП са с по-висок интензитет (т.е. финансира се за сметка на данъкоплатците по-голям дял от общата инвестиция) в сравнение с помощите за големите предприятия, защото се счита, че обичайно големите предприятия имат много по-мащабни възможности от МСП. Следователно, за да може едно МСП да се възползва от този по-висок интензитет на държавна помощ или изобщо от други облекчени условия, предвидени за МСП, то трябва да декларира принадлежността си към категорията на МСП.

Кои са критериите за МСП:
Категорията „МСП” се регламентира от Закона за малките и средните предприятия.
Критериите за определяне на вида предприятие са два: средносписъчен брой на персонала и финансов критерий. Необходимо е предприятието да отговаря едновременно и на двата критерия, за да може да се ползва със статус на МСП.
От своя страна, финансовият критерий съдържа два алтернативни подкритерия: годишен оборот и стойност на активите. Достатъчно е поне единият от двата финансови подкритерия да бъде изпълнен заедно с критерия за средносписъчен брой на персонала, за да може предприятието да бъде квалифицирано като МСП...

Още информация може да намерите тук!

Таблица за изчисляване размера на предприятието може да намерите тук!

 

 

КОЯ ОБЛАСТ В КОЙ РАЙОН ПОПАДА?

За целите на планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на регионалното развитие се обособяват райони, които се разделят на нива в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана в Европейския съюз. 

Районите, които образуват ниво 1, не представляват административно-териториални единици и са с териториален обхват, както следва:
1. Район „Северна и Югоизточна България”, включващ Северозападния район, Северния централен район, Североизточния район и Югоизточния район
2. Район „Югозападна и Южна централна  България”, включващ Югозападния район и Южния централен район

Районите, които образуват ниво 2, не представляват административно-териториални единици и са със следния териториален обхват:
1. Северозападен район, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен
2. Северен централен район, включващ областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра
3. Североизточен район, включващ областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен
4. Югоизточен район, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол
5. Югозападен район, включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София
6. Южен централен район, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково

 

 

 

КОИ СА ОБЩИНИТЕ В СЕЛСКИ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ?

През 2012 г., предимно селските райони, определени по европейската типология на „градски-селски“ райони на ниво област (NUTS 3), заемат 54% от територията на България и 37% от населението. Според националната дефиниция, селските райони се определят на ниво община (LAU 2) и включват територията на 231 общини, в които най-голямото населено място има население до 30 000 души. Селските райони заемат 81% от територията и 39% от населението на България. 

В селските райони на България има гъста мрежа от малки градове (1382 бр.), които предоставят основните услуги на населението, от които 90 имат по-голямо функционално значение за организиране на територията, тъй като осигуряват по-голям обхват на услугите и/или обслужват населението на повече от една община.

 

Таблица с общините в селски райони може да намерите тук!